30 dic 2010, 13:29

Аз и ти 

  Poesía » De amor
888 0 9

Усмихнат ден

  изгря след сън

от пропасти.

    Ръката ти,

подхвърлено въже,

не бе далеч, душата

ми се вкопчи в теб -

изгубен лъч сред

облачно небе.

Попаднала без 

страх и грях

 в сърцето ти,

ще бъда твоя,

ти ще си дете,

изчистен лист - изтрит

от всички подлости,

които ни препъваха

навън.

Сега светът ще

чуе сутрин изгрева,

 как слънцето

припява си със мен,

от твоето сърце се

носят ритмите,

от моята душа -

прочистен стон.


© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??