Аз и ти
Усмихнат ден
изгря след сън
от пропасти.
Ръката ти,
подхвърлено въже,
не бе далеч, душата
ми се вкопчи в теб -
изгубен лъч сред
облачно небе.
Попаднала без
страх и грях
в сърцето ти,
ще бъда твоя,
ти ще си дете,
изчистен лист - изтрит
от всички подлости,
които ни препъваха
навън.
Сега светът ще
чуе сутрин изгрева,
как слънцето
припява си със мен,
от твоето сърце се
носят ритмите,
от моята душа -
прочистен стон.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados
