Усмихнат ден
изгря след сън
от пропасти.
Ръката ти,
подхвърлено въже,
не бе далеч, душата
ми се вкопчи в теб -
изгубен лъч сред
облачно небе.
Попаднала без
страх и грях
в сърцето ти,
ще бъда твоя,
ти ще си дете,
изчистен лист - изтрит
от всички подлости,
които ни препъваха
навън.
Сега светът ще
чуе сутрин изгрева,
как слънцето
припява си със мен,
от твоето сърце се
носят ритмите,
от моята душа -
прочистен стон.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
