30.12.2010 г., 13:29 ч.

Аз и ти 

  Поезия » Любовна
838 0 9

Усмихнат ден

  изгря след сън

от пропасти.

    Ръката ти,

подхвърлено въже,

не бе далеч, душата

ми се вкопчи в теб -

изгубен лъч сред

облачно небе.

Попаднала без 

страх и грях

 в сърцето ти,

ще бъда твоя,

ти ще си дете,

изчистен лист - изтрит

от всички подлости,

които ни препъваха

навън.

Сега светът ще

чуе сутрин изгрева,

 как слънцето

припява си със мен,

от твоето сърце се

носят ритмите,

от моята душа -

прочистен стон.


© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??