26 oct 2018, 11:48

Аз пуша. Кашля есента. 

  Poesía » Verso libre
702 7 11

Аз пуша. 
Кашля есента. 
Въздиша мократа й сянка
във въздуха ми разреден от мисли,
а мириса на дъб и на шишарка
е дом за неми птици. 
Дали са нощни птиците, 
Дали грабливи? 
Да грабнат капките дъждовни от челото ми... 
Да грабнат хладната забрава
на ръцете ми... 
Да грабнат от онзи игленик- сърцето ми, 
игличките слана забити.

***
От толкова бели цветя
и бели пеперуди
полудяха белите коне
и се изгубиха
в белите ми сънища. 
Навярно бяло паяче плете
по тихите ми мигли
един хамак за светлата сълза
на зимата.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??