26 окт. 2018 г., 11:48

Аз пуша. Кашля есента. 

  Поэзия » Свободный стих
643 7 11

Аз пуша. 
Кашля есента. 
Въздиша мократа й сянка
във въздуха ми разреден от мисли,
а мириса на дъб и на шишарка
е дом за неми птици. 
Дали са нощни птиците, 
Дали грабливи? 
Да грабнат капките дъждовни от челото ми... 
Да грабнат хладната забрава
на ръцете ми... 
Да грабнат от онзи игленик- сърцето ми, 
игличките слана забити.

***
От толкова бели цветя
и бели пеперуди
полудяха белите коне
и се изгубиха
в белите ми сънища. 
Навярно бяло паяче плете
по тихите ми мигли
един хамак за светлата сълза
на зимата.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??