Аз пуша. Кашля есента.
Аз пуша.
Кашля есента.
Въздиша мократа й сянка
във въздуха ми разреден от мисли,
а мириса на дъб и на шишарка
е дом за неми птици.
Дали са нощни птиците,
Дали грабливи?
Да грабнат капките дъждовни от челото ми...
Да грабнат хладната забрава
на ръцете ми...
Да грабнат от онзи игленик- сърцето ми,
игличките слана забити.
***
От толкова бели цветя
и бели пеперуди
полудяха белите коне
и се изгубиха
в белите ми сънища.
Навярно бяло паяче плете
по тихите ми мигли
един хамак за светлата сълза
на зимата.
