Аз пуша. Кашля есента.
Аз пуша.
Кашля есента.
Въздиша мократа й сянка
във въздуха ми разреден от мисли,
а мириса на дъб и на шишарка
е дом за неми птици.
Дали са нощни птиците,
Дали грабливи?
Да грабнат капките дъждовни от челото ми...
Да грабнат хладната забрава
на ръцете ми...
Да грабнат от онзи игленик- сърцето ми,
игличките слана забити.
***
От толкова бели цветя
и бели пеперуди
полудяха белите коне
и се изгубиха
в белите ми сънища.
Навярно бяло паяче плете
по тихите ми мигли
един хамак за светлата сълза
на зимата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
