Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
19 jul 2015, 11:15

Аз съм твоето разпятие 

  Poesía » Otra
1283 2 20

Бризът крадешком облизва

по тялото ти капчици солени;

Потръпваш в голотата си, облечена

само в ризата просенена

на свличащ се, ненужен свян.

 

Изборът ти е предначертан –

да станеш доброволна пленница

на парещ дъх, проникващ в съкровеното;

на пясъчната, властна длан,

ловяща всеки непокорен спазъм...

 

Белязана от участта – жена,

тази нощ ще бъдеш прикована,

а аз съм твоят кръст-разпятие;

Готова ли си, стигнала върха

на гърчещо утробата страдание,

 

да срещнеш опрощаваща греха вълна,

вълната носеща зачатие,

за да възкръснеш в нов живот,

пренасяйки се там – пречиста, прежната,

дарила застаряващия свят с плача,

 

плача, вещаещ му - Надежда!

 

3.06.2015

 

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • Привет, Станислава! Приятно ми е, че си почела страничката ми. Няма откъде да знаеш, но хич не си падам по суперлативи, адресирани до мое въображаемо, поетично майсторство. Благодаря, че сведе аплаузите само до израза "силни внушения"! Тях ще успея да преглътна некакси.

    Милко, аз пък отговарям с двегодишно закъснение на коментара ти. Нямам извинение, защото се касае за проявена несериозност от моя страна. Прощавай!
    Опиянен? Да, може и да съм бил някога, но сега, при моите петдесет и кусур лета, думичката "подвластен" сякаш повече би ми подхождала.
  • Светът няма шанс да застарее с такава непокорна сеизмичност! Поздравления за силните внушения, Людмил!
  • Върнах се след кратка,няколкомесечна пауза пак върху произведенията ти и това ме ШАМАРОСА, сякаш го е писал опиянен от женската красота шаман ,газещ в "росата" и...
  • > Да, Маги, любовта има много лица и може би най-присъственото от тях е именно страданието. Знаем кой от двата пола е по-уязвим - физически и емоционално (бременност, раждане, нисък праг на ранимост...). Но същата тази уязвимост, от друга страна го облагодетелства в някаква степен, защото както любовта, страданието също има друго лице - насладата. Жената е дарена със способността да я "изстрадва" много по-пълно и продължително, отколкото е присъщо за мъжа. Ти да не си помислиш, че завиждам?!

    > Лейди, освен дузина други "аргументи" ти също не си пропуснала да отбележиш "фактора" наслада в твоето чудесно и съвсем на място стихче. Това, че си се потрудила и най-вече, че си почувствала желание и потребност да го сториш, означава много за мен и ме трогва. Благодаря ти!
  • силно... и истинно... да, Любовта е преди
    всичко страдание... разлюляха ме думите ти, Людмил..
    аплодисменти...
  • > Любомира, всъщност в шеговития ти израз има много истина. Почти половината от времето ми преминава именно на място, където съм обграден от естествена красота. Това несъмнено се отразява на начина ми на писане, но онова, което мотивира и присъства в стиховете ми е друга красота – още по-топла и жива. Имам основателни причини да съм ѝ верен коленопреклонно. Знаеш коя е, част си от нея...

    > Вярно е, Краси – Изворът! Благодаря, Приятелю!
  • Помислих, че някое красиво място те е вдъхновило
  • Особената красота и истината, чийто философски и естетически носител е само първичното, изначалното!
    Затова ми хареса! Поздрави, Людмиле!
  • Ще ви призная нещо, мили момичета... Не е тайна, че темите, които експлоатирам, в основната си част касаят отношенията между двата пола, преимуществено – „нежния” Още в самото начало внесох в това стихо лека нотка на мъжка безцеремонност и замисълът ми бе тя да градира до усещане за отнет контрол, но вече отвъд поносимата граница, приемана и дори харесвана от повечето жени. Исках да ви провокирам, предизвиквайки у вас реакцията на справедлив протест. Размислих и стихото се появи в сегашния си вариант. Първоначалното ми намерение би било оправдано само в случай, че думите ми стигнат до правилния адресат – жени, чиято свободна воля има належаща нужда да бъде събудена и подобно виртуално „упражнение” да стане едно добро начало по пътя към това. Мисля, че няма такива жени в сайта. Тук сте, защото разполагате с начин да защитите себе си или другите, но на ниво съвсем различно от визираното от мен. Защо да ви дразня? Нима е по-лек кръстът на ежедневието, където сте разпъвани и възкръсвате непрестанно и то, с чест?!
    Затова сведох разпятието, само до понятие, призвание, касаещо основна ваша същност и виждам, че вместо оси, в коментарното поле пърхат пеперуди. Нищо, де, аз и такива си ви харесвам!
    Викторе, ела отсам, брат! – Замалко да ти сложа и на теб крилца. Вярно, красиви са, ала все пак...
  • силно...
  • Моите почитания!
  • За любовта - като разпятие! Защото тя е не само радост, но и страдание...
    Уникално и дълбоко!
    Поздрави!
  • От толкова чувственост чак пари стихът ти!А финалът е пречистващ и много силен! Поздрав приятелски!
  • Наистина думите тук са излишни! Поздравявам те!
  • Коментaрa е излишен.Прекрaсно е!
  • ...!!!
  • Звучи като химн на сътворението!
  • Всяка любов е Голгота?
  • Когато остана безмълвна след прочит и само глупаво се усмихвам на екрана, тогава... тогава това което съм прочела, не просто ми е харесало, а и ще го запомня. Е, случи ми се днес тук...
Propuestas
: ??:??