Jul 19, 2015, 11:15 AM

Аз съм твоето разпятие

  Poetry » Other
1.7K 2 20

Бризът крадешком облизва

по тялото ти капчици солени;

Потръпваш в голотата си, облечена

само в ризата просенена

на свличащ се, ненужен свян.

 

Изборът ти е предначертан –

да станеш доброволна пленница

на парещ дъх, проникващ в съкровеното;

на пясъчната, властна длан,

ловяща всеки непокорен спазъм...

 

Белязана от участта – жена,

тази нощ ще бъдеш прикована,

а аз съм твоят кръст-разпятие;

Готова ли си, стигнала върха

на гърчещо утробата страдание,

 

да срещнеш опрощаваща греха вълна,

вълната носеща зачатие,

за да възкръснеш в нов живот,

пренасяйки се там – пречиста, прежната,

дарила застаряващия свят с плача,

 

плача, вещаещ му - Надежда!

 

3.06.2015

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Нешев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво!
  • Привет, Станислава! Приятно ми е, че си почела страничката ми. Няма откъде да знаеш, но хич не си падам по суперлативи, адресирани до мое въображаемо, поетично майсторство. Благодаря, че сведе аплаузите само до израза "силни внушения"! Тях ще успея да преглътна некакси.

    Милко, аз пък отговарям с двегодишно закъснение на коментара ти. Нямам извинение, защото се касае за проявена несериозност от моя страна. Прощавай!
    Опиянен? Да, може и да съм бил някога, но сега, при моите петдесет и кусур лета, думичката "подвластен" сякаш повече би ми подхождала.
  • Светът няма шанс да застарее с такава непокорна сеизмичност! Поздравления за силните внушения, Людмил!
  • Върнах се след кратка,няколкомесечна пауза пак върху произведенията ти и това ме ШАМАРОСА, сякаш го е писал опиянен от женската красота шаман ,газещ в "росата" и...
  • > Да, Маги, любовта има много лица и може би най-присъственото от тях е именно страданието. Знаем кой от двата пола е по-уязвим - физически и емоционално (бременност, раждане, нисък праг на ранимост...). Но същата тази уязвимост, от друга страна го облагодетелства в някаква степен, защото както любовта, страданието също има друго лице - насладата. Жената е дарена със способността да я "изстрадва" много по-пълно и продължително, отколкото е присъщо за мъжа. Ти да не си помислиш, че завиждам?!

    > Лейди, освен дузина други "аргументи" ти също не си пропуснала да отбележиш "фактора" наслада в твоето чудесно и съвсем на място стихче. Това, че си се потрудила и най-вече, че си почувствала желание и потребност да го сториш, означава много за мен и ме трогва. Благодаря ти!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...