Аз съм твоето разпятие
Бризът крадешком облизва
по тялото ти капчици солени;
Потръпваш в голотата си, облечена
само в ризата просенена
на свличащ се, ненужен свян.
Изборът ти е предначертан –
да станеш доброволна пленница
на парещ дъх, проникващ в съкровеното;
на пясъчната, властна длан,
ловяща всеки непокорен спазъм...
Белязана от участта – жена,
тази нощ ще бъдеш прикована,
а аз съм твоят кръст-разпятие;
Готова ли си, стигнала върха
на гърчещо утробата страдание,
да срещнеш опрощаваща греха вълна,
вълната носеща зачатие,
за да възкръснеш в нов живот,
пренасяйки се там – пречиста, прежната,
дарила застаряващия свят с плача,
плача, вещаещ му - Надежда!
3.06.2015
© Людмил Нешев All rights reserved.
