19.07.2015 г., 11:15

Аз съм твоето разпятие

1.7K 2 20

Бризът крадешком облизва

по тялото ти капчици солени;

Потръпваш в голотата си, облечена

само в ризата просенена

на свличащ се, ненужен свян.

 

Изборът ти е предначертан –

да станеш доброволна пленница

на парещ дъх, проникващ в съкровеното;

на пясъчната, властна длан,

ловяща всеки непокорен спазъм...

 

Белязана от участта – жена,

тази нощ ще бъдеш прикована,

а аз съм твоят кръст-разпятие;

Готова ли си, стигнала върха

на гърчещо утробата страдание,

 

да срещнеш опрощаваща греха вълна,

вълната носеща зачатие,

за да възкръснеш в нов живот,

пренасяйки се там – пречиста, прежната,

дарила застаряващия свят с плача,

 

плача, вещаещ му - Надежда!

 

3.06.2015

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • Привет, Станислава! Приятно ми е, че си почела страничката ми. Няма откъде да знаеш, но хич не си падам по суперлативи, адресирани до мое въображаемо, поетично майсторство. Благодаря, че сведе аплаузите само до израза "силни внушения"! Тях ще успея да преглътна некакси.

    Милко, аз пък отговарям с двегодишно закъснение на коментара ти. Нямам извинение, защото се касае за проявена несериозност от моя страна. Прощавай!
    Опиянен? Да, може и да съм бил някога, но сега, при моите петдесет и кусур лета, думичката "подвластен" сякаш повече би ми подхождала.
  • Светът няма шанс да застарее с такава непокорна сеизмичност! Поздравления за силните внушения, Людмил!
  • Върнах се след кратка,няколкомесечна пауза пак върху произведенията ти и това ме ШАМАРОСА, сякаш го е писал опиянен от женската красота шаман ,газещ в "росата" и...
  • > Да, Маги, любовта има много лица и може би най-присъственото от тях е именно страданието. Знаем кой от двата пола е по-уязвим - физически и емоционално (бременност, раждане, нисък праг на ранимост...). Но същата тази уязвимост, от друга страна го облагодетелства в някаква степен, защото както любовта, страданието също има друго лице - насладата. Жената е дарена със способността да я "изстрадва" много по-пълно и продължително, отколкото е присъщо за мъжа. Ти да не си помислиш, че завиждам?!

    > Лейди, освен дузина други "аргументи" ти също не си пропуснала да отбележиш "фактора" наслада в твоето чудесно и съвсем на място стихче. Това, че си се потрудила и най-вече, че си почувствала желание и потребност да го сториш, означава много за мен и ме трогва. Благодаря ти!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...