Аз всетака...

25 jul 2008, 9:59

Poesía

556 0 5

Как правилния път да избера,

със спомените щом съм го покрила.

Под тоновете фалш и самота,

едва дори успявам да въздъхна.

Загубих толкова неща,

но сметка даже не държа.

Щом себе си погубих през деня,

кого и що да диря през нощта.

Обръщам се назад и що да видя -

моето наивно и усмихнато лице.

Очите му дори не трепваха

от черната прокоба на света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

venus (Вечерница или Зорница)

2008-08-01T09:21:47+03:00

Искам да си щастлива Пепи, Усмихни се! ето така виж...лесно е просто си го постави за цел
perfectstranger (Димитър Станчев)

2008-07-26T18:19:57+03:00

Напомняш ми на "сърдитите млади хора" от Англия през 60-те и 70-те години на миналия век.Има такова направление в литературата.Чудесно е!!!
Вирго99 (Ася Толедо)

2008-07-25T22:24:58+03:00

Не се обръщай с гняв назад!Гледай напред и се усмихвай!Пожелавам ти всичкото щастие на света!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-25T11:24:52+03:00

гледай само напред...
остави миналото назад, където му е мястото...
прегръщам те с обич...в нашия град е прекрасен летен ден...
усмихни се, мила Пепи.
koq_sam (Кати)

2008-07-25T10:29:20+03:00

Не гледай назад!
Погледни напред...
винаги има кой да ти подаде ръка.
Радвам се че стиховете ти се завърнаха тук