25 июл. 2008 г., 09:59
Аз всетака...
Как правилния път да избера,
със спомените щом съм го покрила.
Под тоновете фалш и самота,
едва дори успявам да въздъхна.
Загубих толкова неща,
но сметка даже не държа.
Щом себе си погубих през деня,
кого и що да диря през нощта.
Обръщам се назад и що да видя -
моето наивно и усмихнато лице.
Очите му дори не трепваха
от черната прокоба на света.
със спомените щом съм го покрила.
Под тоновете фалш и самота,
едва дори успявам да въздъхна.
Загубих толкова неща,
но сметка даже не държа.
Щом себе си погубих през деня,
кого и що да диря през нощта.
Обръщам се назад и що да видя -
моето наивно и усмихнато лице.
Очите му дори не трепваха
от черната прокоба на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Пепи Оджакова Все права защищены
Предложения
-
-
Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
-
Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
-
Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
