Как правилния път да избера,
със спомените щом съм го покрила.
Под тоновете фалш и самота,
едва дори успявам да въздъхна.
Загубих толкова неща,
но сметка даже не държа.
Щом себе си погубих през деня,
кого и що да диря през нощта.
Обръщам се назад и що да видя -
моето наивно и усмихнато лице.
Очите му дори не трепваха
от черната прокоба на света.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
виж...лесно е 
просто си го постави за цел
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
