Аз всетака...
Как правилния път да избера,
със спомените щом съм го покрила.
Под тоновете фалш и самота,
едва дори успявам да въздъхна.
Загубих толкова неща,
но сметка даже не държа.
Щом себе си погубих през деня,
кого и що да диря през нощта.
Обръщам се назад и що да видя -
моето наивно и усмихнато лице.
Очите му дори не трепваха
от черната прокоба на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
просто си го постави за цел
