9 jun 2009, 17:10

* * *

  Poesía
712 0 14

          Виждам време

 

          в очите ти.

 

         То още не е вечност,

 

          в него може да се избързва

 

          или закъснява,

 

          възможност е

 

          за тръгване

 

          в различни посоки,

 

          някои от които

 

          са улици без изход,

 

          други са забранени,

 

          докъде ли водят?

 

         Дали именно те

 

          не са път,

 

          по който,

 

          по Божия воля

 

          до Вечността

 

          не би могло

 

          да се достигне?

 

 

 

                          2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фабер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...