22 jul 2009, 0:59

* * *

  Poesía » Otra
670 0 6

 

 

 

                                                               Моля се небето да усмихне

                                                               мъката човешка.

                                                               Моля се луната да погали

                                                               душите, преситени от болка.

                                                               Моля се звездите топлината

                                                               да вселят.

                                                               Няма време за съмнения и страсти.

                                                               За мъки и страдания, сълзи и болка.

                                                               Сега ни има и кръвта ни е за малко.

                                                               Избрани сме за обич, вяра, смелост.

                                                               Моля се на слънцето да освети

                                                               пътеката към вечното добро.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...