22.07.2009 г., 0:59

* * *

671 0 6

 

 

 

                                                               Моля се небето да усмихне

                                                               мъката човешка.

                                                               Моля се луната да погали

                                                               душите, преситени от болка.

                                                               Моля се звездите топлината

                                                               да вселят.

                                                               Няма време за съмнения и страсти.

                                                               За мъки и страдания, сълзи и болка.

                                                               Сега ни има и кръвта ни е за малко.

                                                               Избрани сме за обич, вяра, смелост.

                                                               Моля се на слънцето да освети

                                                               пътеката към вечното добро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...