Моля се небето да усмихне
мъката човешка.
Моля се луната да погали
душите, преситени от болка.
Моля се звездите топлината
да вселят.
Няма време за съмнения и страсти.
За мъки и страдания, сълзи и болка.
Сега ни има и кръвта ни е за малко.
Избрани сме за обич, вяра, смелост.
Моля се на слънцето да освети
пътеката към вечното добро.
© Атанас Ганев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
