Бамбуковата флейта
Триптих
1
Нежни и крехки,
изправени пред вратите на зората,
вие, свирци и певци на душата,
подготвяте своите инструменти
за срещата с новия мрак...
Песента се върти и обикаля пространството,
раздирано от мъка и болка.
Пръстите - вече са неми
онемяла е и душата -
изгревът се крие под топлите си завивки.
Само звукът на една малка бамбукова флейта
разбива и подкопава самотата на
Космоса, Кронос, Залмоксис, Шива, Йехова, Тангра и всички останали.
2
Пътят свърши...
Огнените улеи на вечността
поглъщат звездния прах
и повръщат червеите на безвремието.
Ние ги галим по слузестото им тяло
и търсим примиреността на безсмъртието.
Предпочитам искрица чувство, копнеж
и може би зрънце вечна болка
пред еоните мъждукащо спокойствие.
3
Над райските градини
витае дъхът на проклятие.
Смокиновите листа, вече откъснати
предадоха своя инквизитор.
Една дама - може би Ева
плаче пред портите на Едем
и полива със сълзите си
егото на Сатанаил.
Добрият стар Отец -
обиден и сърдит,
строши грънчарското си колело
и натири любимите си играчки.
Адам въздъхна погнусен,
отърси се от невежото си безвремие
и тръгна през бодилите на живота.
Изнурените му крака и душа молеха
шепнешком за почивка - заслужена,
но той не спря.
От студените дълбини на Вселената - измамница,
един нежен глас - като далечна мелодия
на малка бамбукова флейта му нашепва:
ТИ ПОБЕДИ
ПОБЕДИ
УБЕДИ
БЕДИ
ИДИ
ДИ
И...
© Стоян Владов Todos los derechos reservados
със сигурност пак ще се върна да прочета.
с обич, Стоян.