Mar 12, 2008, 5:41 PM

Бамбуковата флейта

  Poetry
822 0 7
 

Бамбуковата флейта

 

Триптих

 

1

 

Нежни и крехки,

изправени пред вратите на зората,

вие, свирци и певци на душата,

подготвяте своите инструменти

за срещата с новия мрак...

Песента се върти и обикаля пространството,

раздирано от мъка и болка.

Пръстите - вече са неми

онемяла е и душата -

изгревът се крие под топлите си завивки.

Само звукът на една малка бамбукова флейта

разбива и подкопава самотата на

Космоса, Кронос, Залмоксис, Шива, Йехова, Тангра и всички останали.

 

 

 

2

Пътят свърши...

Огнените улеи на вечността

поглъщат звездния прах

и повръщат червеите на безвремието.

Ние ги галим по слузестото им тяло

и търсим примиреността на безсмъртието.

Предпочитам искрица чувство, копнеж

и може би зрънце вечна болка

пред еоните мъждукащо спокойствие.

 

 

3

 

Над райските градини

витае дъхът на проклятие.

Смокиновите листа, вече откъснати

предадоха своя инквизитор.

Една дама - може би Ева

плаче пред портите на Едем

и полива със сълзите си

егото на Сатанаил.

Добрият стар Отец -

обиден и сърдит,

строши грънчарското си колело

и натири любимите си играчки.

Адам въздъхна погнусен,

отърси се от невежото си безвремие

и тръгна през бодилите на живота.

Изнурените му крака и душа молеха

шепнешком за почивка - заслужена,

но той не спря.

От студените дълбини на Вселената - измамница,

един нежен глас - като далечна мелодия

на малка бамбукова флейта му нашепва:

ТИ ПОБЕДИ

                    ПОБЕДИ

                                 УБЕДИ

                                             БЕДИ

                                                     ИДИ

                                                           ДИ

                                                               И...

                                                                

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...