12.03.2008 г., 17:41

Бамбуковата флейта

823 0 7
 

Бамбуковата флейта

 

Триптих

 

1

 

Нежни и крехки,

изправени пред вратите на зората,

вие, свирци и певци на душата,

подготвяте своите инструменти

за срещата с новия мрак...

Песента се върти и обикаля пространството,

раздирано от мъка и болка.

Пръстите - вече са неми

онемяла е и душата -

изгревът се крие под топлите си завивки.

Само звукът на една малка бамбукова флейта

разбива и подкопава самотата на

Космоса, Кронос, Залмоксис, Шива, Йехова, Тангра и всички останали.

 

 

 

2

Пътят свърши...

Огнените улеи на вечността

поглъщат звездния прах

и повръщат червеите на безвремието.

Ние ги галим по слузестото им тяло

и търсим примиреността на безсмъртието.

Предпочитам искрица чувство, копнеж

и може би зрънце вечна болка

пред еоните мъждукащо спокойствие.

 

 

3

 

Над райските градини

витае дъхът на проклятие.

Смокиновите листа, вече откъснати

предадоха своя инквизитор.

Една дама - може би Ева

плаче пред портите на Едем

и полива със сълзите си

егото на Сатанаил.

Добрият стар Отец -

обиден и сърдит,

строши грънчарското си колело

и натири любимите си играчки.

Адам въздъхна погнусен,

отърси се от невежото си безвремие

и тръгна през бодилите на живота.

Изнурените му крака и душа молеха

шепнешком за почивка - заслужена,

но той не спря.

От студените дълбини на Вселената - измамница,

един нежен глас - като далечна мелодия

на малка бамбукова флейта му нашепва:

ТИ ПОБЕДИ

                    ПОБЕДИ

                                 УБЕДИ

                                             БЕДИ

                                                     ИДИ

                                                           ДИ

                                                               И...

                                                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Владов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...