finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
18 oct 2009, 20:50

Бащинство

  Poesía
804 0 4

 

 

Отправям взор към вас

и ви говоря,

но чувате ли ме,

дори не зная...

И този взор

отправен все нагоре  

стреми се да ви види във безкрая...

 

Отправям  взор,

очите ми се взират,

ала не знам

дали очи ме виждат

или съм спомен,

просто тъй - прозиращ

през ежедневните ви сиви грижи....

 

Отправям вик,

но чувам само ехо

и тръпнещ,

във очакване застивам...

Но даже да го няма,

пак с утеха

си казвам:

– Има ви...

И си отивам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0