finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Oct 18, 2009, 8:50 PM

Бащинство

  Poetry
800 0 4

 

 

Отправям взор към вас

и ви говоря,

но чувате ли ме,

дори не зная...

И този взор

отправен все нагоре  

стреми се да ви види във безкрая...

 

Отправям  взор,

очите ми се взират,

ала не знам

дали очи ме виждат

или съм спомен,

просто тъй - прозиращ

през ежедневните ви сиви грижи....

 

Отправям вик,

но чувам само ехо

и тръпнещ,

във очакване застивам...

Но даже да го няма,

пак с утеха

си казвам:

– Има ви...

И си отивам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0