Бащинство
Отправям взор към вас
и ви говоря,
но чувате ли ме,
дори не зная...
И този взор
отправен все нагоре
стреми се да ви види във безкрая...
Отправям взор,
очите ми се взират,
ала не знам
дали очи ме виждат
или съм спомен,
просто тъй - прозиращ
през ежедневните ви сиви грижи....
Отправям вик,
но чувам само ехо
и тръпнещ,
във очакване застивам...
Но даже да го няма,
пак с утеха
си казвам:
– Има ви...
И си отивам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
