Бащинство
Отправям взор към вас
и ви говоря,
но чувате ли ме,
дори не зная...
И този взор
отправен все нагоре
стреми се да ви види във безкрая...
Отправям взор,
очите ми се взират,
ала не знам
дали очи ме виждат
или съм спомен,
просто тъй - прозиращ
през ежедневните ви сиви грижи....
Отправям вик,
но чувам само ехо
и тръпнещ,
във очакване застивам...
Но даже да го няма,
пак с утеха
си казвам:
– Има ви...
И си отивам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
