18.10.2009 г., 20:50 ч.

Бащинство 

  Поезия
622 0 4

 

 

Отправям взор към вас

и ви говоря,

но чувате ли ме,

дори не зная...

И този взор

отправен все нагоре  

стреми се да ви види във безкрая...

 

Отправям  взор,

очите ми се взират,

ала не знам

дали очи ме виждат

или съм спомен,

просто тъй - прозиращ

през ежедневните ви сиви грижи....

 

Отправям вик,

но чувам само ехо

и тръпнещ,

във очакване застивам...

Но даже да го няма,

пак с утеха

си казвам:

– Има ви...

И си отивам...

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??