16 nov 2008, 21:43

Бавно се уча...

  Poesía
735 0 11

Уча се да не искам нещата

да стават на всяка цена.

Постоянно търпение трябва и вяра една -

да изчакам да дойдат и по-добри времена.

Да, моментът в живота е важен,

но искам и чуждата душа да ценя.

Така ще открия умерените неща -

онези, носещи радост трайна

и толкова мъдрост безкрайна,

с благодарност да посрещам деня

и с усмивка да приветствам нощта.

Така само ще имам право да кажа,

че съм живяла живота си не на шега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...