Nov 16, 2008, 9:43 PM

Бавно се уча...

  Poetry
728 0 11

Уча се да не искам нещата

да стават на всяка цена.

Постоянно търпение трябва и вяра една -

да изчакам да дойдат и по-добри времена.

Да, моментът в живота е важен,

но искам и чуждата душа да ценя.

Така ще открия умерените неща -

онези, носещи радост трайна

и толкова мъдрост безкрайна,

с благодарност да посрещам деня

и с усмивка да приветствам нощта.

Така само ще имам право да кажа,

че съм живяла живота си не на шега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...