16.11.2008 г., 21:43

Бавно се уча...

729 0 11

Уча се да не искам нещата

да стават на всяка цена.

Постоянно търпение трябва и вяра една -

да изчакам да дойдат и по-добри времена.

Да, моментът в живота е важен,

но искам и чуждата душа да ценя.

Така ще открия умерените неща -

онези, носещи радост трайна

и толкова мъдрост безкрайна,

с благодарност да посрещам деня

и с усмивка да приветствам нощта.

Така само ще имам право да кажа,

че съм живяла живота си не на шега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...