16 нояб. 2008 г., 21:43

Бавно се уча...

734 0 11

Уча се да не искам нещата

да стават на всяка цена.

Постоянно търпение трябва и вяра една -

да изчакам да дойдат и по-добри времена.

Да, моментът в живота е важен,

но искам и чуждата душа да ценя.

Така ще открия умерените неща -

онези, носещи радост трайна

и толкова мъдрост безкрайна,

с благодарност да посрещам деня

и с усмивка да приветствам нощта.

Така само ще имам право да кажа,

че съм живяла живота си не на шега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...