Бела мома
Бѐла мома сълзи ронеше.
Брат ѝ станал е еничар.
А в градини с него копаше.
Думаше ѝ той, че я обича.
Сега от свойта кръв пролива.
Мрази майка, дом и род.
На мо̀ма съ̀рцето се свива.
Проклина робския живот.
Косите мо̀мата отреза.
Балкана хвана с го̀ли нож.
С мо̀мците изплете мрежа.
Душман да ло̀вят като скот.
И брата си видя в балкана.
Ала звярът нея не позна.
Тя по него жално викна:
Ела, братко... Взѐми моята глава!
Той погледна я свирепо.
Замахна с турси ятаган.
Какво си мислите последва...
Самин посече своята глава.
© Виолета Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Като народна песен е също, Вили но и това го можеш! А аз какво се мотам покрай вас?Скоро препрочитах някои стари , така се смях на два диалектни стиха, не вярвах, че са мои...
-
Благодаря ви, Ники, Креми.
-
Хубаво е! Като народна песен се лее.
-
Много е хубаво, Вили!
-
Благодаря ви, Вальо, Тонка.
Хубав ден на всички. -
Това е като народна песен.
Поздравления, Вили! -
Хубаво е.
-
Благодаря, Младене!
-
С мелодиката на народна песен и с безкрайно неочакван финал.
Поздравление, Виолета - много ми хареса!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ама нищо...