Violet_86 (Виолета)
216 4757
20 февр. 2024 г., 10:55  

Бела мома 

  Поэзия » Авторская песня
584 4 10

Бѐла мома сълзи ронеше.

Брат ѝ станал е еничар.

А в градини с него копаше.

Думаше ѝ той, че я обича.

 

Сега от свойта кръв пролива.

Мрази майка, дом и род.

На мо̀ма съ̀рцето се свива.

Проклина робския живот.

 

Косите мо̀мата отреза.

Балкана хвана с го̀ли нож.

С мо̀мците изплете мрежа.

Душман да ло̀вят като скот.

 

И брата си видя в балкана.

Ала звярът нея не позна.

Тя по него жално викна:

Ела, братко... Взѐми моята глава!

 

Той погледна я свирепо.

Замахна с турси ятаган.

Какво си мислите последва...

 

Самин посече своята глава.

 

 

 

 

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??