Бела мома
Бѐла мома сълзи ронеше.
Брат ѝ станал е еничар.
А в градини с него копаше.
Думаше ѝ той, че я обича.
Сега от свойта кръв пролива.
Мрази майка, дом и род.
На мо̀ма съ̀рцето се свива.
Проклина робския живот.
Косите мо̀мата отреза.
Балкана хвана с го̀ли нож.
С мо̀мците изплете мрежа.
Душман да ло̀вят като скот.
И брата си видя в балкана.
Ала звярът нея не позна.
Тя по него жално викна:
Ела, братко... Взѐми моята глава!
Той погледна я свирепо.
Замахна с турси ятаган.
Какво си мислите последва...
Самин посече своята глава.
© Виолета All rights reserved.
