Violet_86 (Виолета)
203 4587
20.02.2024 г., 10:55 ч.  

Бела мома 

  Поезия » Авторска песен
165 3 10

Бѐла мома сълзи ронеше.

Брат ѝ станал е еничар.

А в градини с него копаше.

Думаше ѝ той, че я обича.

 

Сега от свойта кръв пролива.

Мрази майка, дом и род.

На мо̀ма съ̀рцето се свива.

Проклина робския живот.

 

Косите мо̀мата отреза.

Балкана хвана с го̀ли нож.

С мо̀мците изплете мрежа.

Душман да ло̀вят като скот.

 

И брата си видя в балкана.

Ала звярът нея не позна.

Тя по него жално викна:

Ела, братко... Взѐми моята глава!

 

Той погледна я свирепо.

Замахна с турси ятаган.

Какво си мислите последва...

 

Самин посече своята глава.

 

 

 

 

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??