9 ene 2010, 22:46

Белег 

  Poesía » Filosófica
531 0 8

 

 

 

тиха и вярна

сега ме отнема

от сивото време

в протяжно глисандо

твоята болка

живот ненавременен

в тишина умъртвил

дългосрочните истини

крехки в основата

късни в съня

на простори изплашени

осветлено лъжливи

в кухия облачен рай

обичта си отмита

изпили

 

сега ме отнема

в нощта ме разлива

и после ме връща

ранима по светло

и тъмна до дъно

в нега феерична

закърпила всичко

в задраскана рана

дренирана дълго

в мъгла

ослепена до бяло

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??