тиха и вярна
сега ме отнема
от сивото време
в протяжно глисандо
твоята болка
живот ненавременен
в тишина умъртвил
дългосрочните истини
крехки в основата
късни в съня
на простори изплашени
осветлено лъжливи
в кухия облачен рай
обичта си отмита
изпили
сега ме отнема
в нощта ме разлива
и после ме връща
ранима по светло
и тъмна до дъно
в нега феерична
закърпила всичко
в задраскана рана
дренирана дълго
в мъгла
ослепена до бяло
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
