Jan 9, 2010, 10:46 PM

Белег 

  Poetry » Phylosophy
526 0 8

 

 

 

тиха и вярна

сега ме отнема

от сивото време

в протяжно глисандо

твоята болка

живот ненавременен

в тишина умъртвил

дългосрочните истини

крехки в основата

късни в съня

на простори изплашени

осветлено лъжливи

в кухия облачен рай

обичта си отмита

изпили

 

сега ме отнема

в нощта ме разлива

и после ме връща

ранима по светло

и тъмна до дъно

в нега феерична

закърпила всичко

в задраскана рана

дренирана дълго

в мъгла

ослепена до бяло

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??