9 янв. 2010 г., 22:46

Белег

727 0 8

 

 

 

тиха и вярна

сега ме отнема

от сивото време

в протяжно глисандо

твоята болка

живот ненавременен

в тишина умъртвил

дългосрочните истини

крехки в основата

късни в съня

на простори изплашени

осветлено лъжливи

в кухия облачен рай

обичта си отмита

изпили

 

сега ме отнема

в нощта ме разлива

и после ме връща

ранима по светло

и тъмна до дъно

в нега феерична

закърпила всичко

в задраскана рана

дренирана дълго

в мъгла

ослепена до бяло

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...