9 янв. 2010 г., 22:46

Белег

728 0 8

 

 

 

тиха и вярна

сега ме отнема

от сивото време

в протяжно глисандо

твоята болка

живот ненавременен

в тишина умъртвил

дългосрочните истини

крехки в основата

късни в съня

на простори изплашени

осветлено лъжливи

в кухия облачен рай

обичта си отмита

изпили

 

сега ме отнема

в нощта ме разлива

и после ме връща

ранима по светло

и тъмна до дъно

в нега феерична

закърпила всичко

в задраскана рана

дренирана дълго

в мъгла

ослепена до бяло

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...