9.01.2010 г., 22:46

Белег

722 0 8

 

 

 

тиха и вярна

сега ме отнема

от сивото време

в протяжно глисандо

твоята болка

живот ненавременен

в тишина умъртвил

дългосрочните истини

крехки в основата

късни в съня

на простори изплашени

осветлено лъжливи

в кухия облачен рай

обичта си отмита

изпили

 

сега ме отнема

в нощта ме разлива

и после ме връща

ранима по светло

и тъмна до дъно

в нега феерична

закърпила всичко

в задраскана рана

дренирана дълго

в мъгла

ослепена до бяло

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...