18 sept 2021, 1:39

Белуша 

  Poesía » Otra
242 0 2

 

 

БЕЛУША

 

 

Цветан си стадо закара

навънка, баш на мерáта.

Овчици бели, бели и вакли.

Закара сйте отвъд, на чешмата

и там се скри и заплака.

 

 

 

 

Че няма майка и татко,

че баба него отгледа!

Че няма още либе,

либе и първа севда.

 

 

 

 

Тогаз бéла Белуша

до Стоян кротко застана,

в него руно си сгуши,

думи човешки захвана:

 

 

 

 

"Не тъжи, Бачо Цветане!

Нали назе си имаш.

Когá жътва захване

либе и ти, ще си имаш!"

 

 

 

 

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??