Белуша

Eipril (Хари Спасов)
1394 5669

18 сент. 2021 г., 01:39

Поэзия » Другая

302 0 2

БЕЛУША

Цветан си стадо закара

навънка, баш на мерáта.

Овчици бели, бели и вакли.

Закара сйте отвъд, на чешмата

и там се скри и заплака.

Че няма майка и татко,

че баба него отгледа!

Че няма още либе,

либе и първа севда.

Тогаз бéла Белуша

до Стоян кротко застана,

в него руно си сгуши,

думи човешки захвана:

"Не тъжи, Бачо Цветане!

Нали назе си имаш.

Когá жътва захване

либе и ти, ще си имаш!"