БЕЛУША
Цветан си стадо закара
навънка, баш на мерáта.
Овчици бели, бели и вакли.
Закара сйте отвъд, на чешмата
и там се скри и заплака.
Че няма майка и татко,
че баба него отгледа!
Че няма още либе,
либе и първа севда.
Тогаз бéла Белуша
до Стоян кротко застана,
в него руно си сгуши,
думи човешки захвана:
"Не тъжи, Бачо Цветане!
Нали назе си имаш.
Когá жътва захване
либе и ти, ще си имаш!"
© Хари Спасов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
