БЕЛУША
Цветан си стадо закара
навънка, баш на мерáта.
Овчици бели, бели и вакли.
Закара сйте отвъд, на чешмата
и там се скри и заплака.
Че няма майка и татко,
че баба него отгледа!
Че няма още либе,
либе и първа севда.
Тогаз бéла Белуша
до Стоян кротко застана,
в него руно си сгуши,
думи човешки захвана:
"Не тъжи, Бачо Цветане!
Нали назе си имаш.
Когá жътва захване
либе и ти, ще си имаш!"
© Хари Спасов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
