дакота (Дакота) дакота (Дакота)
2 152
20 abr 2007, 0:58

...беше лято

  Poesía
879 0 10

Започна
като сън през лято
безветрено,
необикновено!
Жарта в небето
беше
златна,
а сякаш взе
да се променя.
Уж беше тихо - 
беше лято...
В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а  бе студено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • sailor1 (Морякът)
    sailor1 (Морякът)
    "...В ръцете си
    държах
    безвремието,
    а пръстите ми
    посиняваха -
    уж лято бе,
    а бе студено..."
    Не мога да повярвам, че веселото нещо, което четох преди малко и тези редове,които са пълни с болка и обреченост, създадени от един и същ човек!
    Виждала ли си как блести и колко е различен във всеки един момент истинският диамант? Приличаш на него! (Двете с Пинчето да не сте сестри?)
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    "...В ръцете си
    държах
    безвремието,
    а пръстите ми
    посиняваха -
    уж лято бе,
    а бе студено..."
    Страшен образ си създала!
    Потръпнах! Може би защото днес случайно видях човек, в чиите очи се четеше именно това написано от теб, което прочетох преди да си легна!
  • Незабравима (Кремена Стоева)
    Незабравима (Кремена Стоева)
    В ръцете си
    държах
    безвремието...

    Много ми хареса!
  • дакота (Дакота)
    дакота (Дакота)
    Благодаря на всички!
    иде лято - това е истината
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Чудесен стих, Дакота!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0