20.04.2007 г., 0:58

...беше лято

Поезия

877 0 10

Започна
като сън през лято
безветрено,
необикновено!
Жарта в небето
беше
златна,
а сякаш взе
да се променя.
Уж беше тихо -
беше лято...
В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sailor1 (Морякът)

"...В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено..."
Не мога да повярвам, че веселото нещо, което четох преди малко и тези редове,които са пълни с болка и обреченост, създадени от един и същ човек!
Виждала ли си как блести и колко е различен във всеки един момент истинският диамант? Приличаш на него! (Двете с Пинчето да не сте сестри?)

2007-04-21T23:25:21+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

"...В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено..."
Страшен образ си създала!
Потръпнах! Може би защото днес случайно видях човек, в чиите очи се четеше именно това написано от теб, което прочетох преди да си легна!

2007-04-20T23:13:23+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

В ръцете си
държах
безвремието...

Много ми хареса!

2007-04-20T13:19:27+03:00
дакота (Дакота)

Благодаря на всички!
иде лято - това е истината

2007-04-20T10:14:41+03:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих, Дакота!!! Поздрави!!!

2007-04-20T09:49:04+03:00