Започна
като сън през лято
безветрено,
необикновено!
Жарта в небето
беше
златна,
а сякаш взе
да се променя.
Уж беше тихо -
беше лято...
В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено...
© Дакота All rights reserved.
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено..."
Не мога да повярвам, че веселото нещо, което четох преди малко и тези редове,които са пълни с болка и обреченост, създадени от един и същ човек!
Виждала ли си как блести и колко е различен във всеки един момент истинският диамант? Приличаш на него! (Двете с Пинчето да не сте сестри?)