...беше лято
Започна
като сън през лято
безветрено,
необикновено!
Жарта в небето
беше
златна,
а сякаш взе
да се променя.
Уж беше тихо -
беше лято...
В ръцете си
държах
безвремието,
а пръстите ми
посиняваха -
уж лято бе,
а бе студено...
© Дакота All rights reserved.