Без адрес

              Онази обич скрита,

                         тайно споделена,

              от свят изгубен - миг,

                         от делника ранена,

             от младостта ми вик,

                    тя в детството ме връща,

             с познатия език

                    от дядовата къща,

             с бисквитката любима,

                    запазена от мама

             единствено за мен,

                    защото други няма,

             с погледа откраднат

                    сред многото хлапета,

              с подадената лапа

                     сред уличните псета.

              Обичта пак идва,

                     спътница позната,

              а зад нас - самотна,

                     остава самотата.

               Тръгваме пак двете,

                    с обичта потайна -

               винаги еднаква,

                   в нетрайността -

               безкрайна.