31.07.2014 г., 22:08

Без адрес

540 0 1

 

 

                            

                        Без адрес

     

              Онази обич скрита,

                         тайно споделена,

              от свят изгубен - миг,

                         от делника ранена,

             от младостта ми вик,

                    тя в детството ме връща,

             с познатия език

                    от дядовата къща,

             с бисквитката любима,

                    запазена от мама

             единствено за мен,

                    защото други няма,

             с погледа откраднат

                    сред многото хлапета,

              с подадената лапа

                     сред уличните псета.

              Обичта пак идва,

                     спътница позната,

              а зад нас - самотна,

                     остава самотата.

               Тръгваме пак двете,

                    с обичта потайна -

               винаги еднаква,

                   в нетрайността -

               безкрайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...