12 oct 2020, 8:11

Без очи на котка

  Poesía » Otra
469 6 4

След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!


Очите ми сменили са цвета си -
прожектори в отворения космос.
Едно ли слънце обещава щастие
с присъда суетата му да носиш?


Небето чака своето причастие
и птици като ангели се смеят. 
През пръстите животът като пясък
изтича и забравя, че живеем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "През пръстите животът като пясък
    изтича и забравя, че живеем."
    Като затворени в пясъчен часовник, само дето не го осъзнаваме...
  • Финалът е уникален!
  • Юри, благодаря ти, друже, знаеш колко те ценя!
  • Чудесно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...