12 oct 2020, 8:11
Без очи на котка
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си -
прожектори в отворения космос.
Едно ли слънце обещава щастие
с присъда суетата му да носиш?
Небето чака своето причастие
и птици като ангели се смеят.
През пръстите животът като пясък
изтича и забравя, че живеем.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Финалът е уникален!
-
Юри, благодаря ти, друже, знаеш колко те ценя!
-
Чудесно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
изтича и забравя, че живеем."
Като затворени в пясъчен часовник, само дето не го осъзнаваме...