12.10.2020 г., 8:11

Без очи на котка

473 6 4

След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!


Очите ми сменили са цвета си -
прожектори в отворения космос.
Едно ли слънце обещава щастие
с присъда суетата му да носиш?


Небето чака своето причастие
и птици като ангели се смеят. 
През пръстите животът като пясък
изтича и забравя, че живеем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "През пръстите животът като пясък
    изтича и забравя, че живеем."
    Като затворени в пясъчен часовник, само дето не го осъзнаваме...
  • Финалът е уникален!
  • Юри, благодаря ти, друже, знаеш колко те ценя!
  • Чудесно!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...