12.10.2020 г., 8:11 ч.
Без очи на котка
След спъването, станало внезапно,
и сянката ми станала е друга -
устата си отваря и ще лапне
летящата над нея пеперуда!
Очите ми сменили са цвета си -
прожектори в отворения космос.
Едно ли слънце обещава щастие
с присъда суетата му да носиш?
Небето чака своето причастие
и птици като ангели се смеят.
През пръстите животът като пясък
изтича и забравя, че живеем.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Финалът е уникален!
-
Юри, благодаря ти, друже, знаеш колко те ценя!
-
Чудесно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
изтича и забравя, че живеем."
Като затворени в пясъчен часовник, само дето не го осъзнаваме...