17 may 2006, 1:24

Без теб

  Poesía
846 0 2
  • Безкрайна сивота са  дните,
    без теб, когато отминават.
    Безтрепетни са даже думите,
    когато до теб не стигат.
    Когато вечерта се спуска
    и всичко притъмнява в здрач,
    без нежност денят си отива,
    очите се изгубват в плач.
    Когато в утрини застинали,
    се будят първите петли,
    а теб, ръцете не намерили,
    отпускат се без трепети.
    Когато слънцето се вдигне
    и стопли с лъч земята цяла,
    без теб душата  мълчаливо зъзне,
    от болка  прималяла.
    Без теб е лудост да живея.
    Без теб не мога да обичам.
    Без теб не искам да лудея,
    щом няма теб да те жадувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
    Дими само мога да вярвам!
    Всичко е в Божиите ръце!
  • Не искам да тъгуваш така. Ако може да се направи нещо, направи го!
    Хубав стих, Джейни!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....