17 may 2006, 1:24

Без теб

  Poesía
848 0 2
  • Безкрайна сивота са  дните,
    без теб, когато отминават.
    Безтрепетни са даже думите,
    когато до теб не стигат.
    Когато вечерта се спуска
    и всичко притъмнява в здрач,
    без нежност денят си отива,
    очите се изгубват в плач.
    Когато в утрини застинали,
    се будят първите петли,
    а теб, ръцете не намерили,
    отпускат се без трепети.
    Когато слънцето се вдигне
    и стопли с лъч земята цяла,
    без теб душата  мълчаливо зъзне,
    от болка  прималяла.
    Без теб е лудост да живея.
    Без теб не мога да обичам.
    Без теб не искам да лудея,
    щом няма теб да те жадувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
    Дими само мога да вярвам!
    Всичко е в Божиите ръце!
  • Не искам да тъгуваш така. Ако може да се направи нещо, направи го!
    Хубав стих, Джейни!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...