May 17, 2006, 1:24 AM

Без теб

  Poetry
843 0 2
  • Безкрайна сивота са  дните,
    без теб, когато отминават.
    Безтрепетни са даже думите,
    когато до теб не стигат.
    Когато вечерта се спуска
    и всичко притъмнява в здрач,
    без нежност денят си отива,
    очите се изгубват в плач.
    Когато в утрини застинали,
    се будят първите петли,
    а теб, ръцете не намерили,
    отпускат се без трепети.
    Когато слънцето се вдигне
    и стопли с лъч земята цяла,
    без теб душата  мълчаливо зъзне,
    от болка  прималяла.
    Без теб е лудост да живея.
    Без теб не мога да обичам.
    Без теб не искам да лудея,
    щом няма теб да те жадувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
    Дими само мога да вярвам!
    Всичко е в Божиите ръце!
  • Не искам да тъгуваш така. Ако може да се направи нещо, направи го!
    Хубав стих, Джейни!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...