Без теб
- Безкрайна сивота са дните,
без теб, когато отминават.
Безтрепетни са даже думите,
когато до теб не стигат.
Когато вечерта се спуска
и всичко притъмнява в здрач,
без нежност денят си отива,
очите се изгубват в плач.
Когато в утрини застинали,
се будят първите петли,
а теб, ръцете не намерили,
отпускат се без трепети.
Когато слънцето се вдигне
и стопли с лъч земята цяла,
без теб душата мълчаливо зъзне,
от болка прималяла.
Без теб е лудост да живея.
Без теб не мога да обичам.
Без теб не искам да лудея,
щом няма теб да те жадувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
